Нещо странно се случи във Великобритания този ноември.
Министър-председателят Борис Джонсън забрани продажбата на нови автомобили на традиционни горива от 2030 г.
Странното е, че решението събра подкрепа на половината от националния бизнес, като Конфедерацията на британските индустрии и дори получи подкрепата на Royal Dutch Shell, да, именно - петролния гигант.
Как апологетите на пазарно-базираната политика се превърнаха в защитници на подобна брутална трансформация?
Една от причините може да е много проста. Великобритания официално обеща да достигне до нулеви въглеродни емисии до 2050 г, което значи да намали вредните емисии във всички свои икономически сектори, включително в транспорта.
Собственият съветник на правителството препоръча забраната миналата година и може би Джонсън просто е приел съвета.
Но вероятно може да има и по-дълбока причина за решението.
Вацлав Смил, един от най-ярките учени на енергийния преход и сред любимите автори на Бил Гейтс, казва, че докато традиционните ресурси работят добре и са широко достъпни и печеливши, алтернативите им, дори онези с ясни и по-добри показатели, ще навлизат много трудно.
Електромобилите са по-тихи, по-мощни и много по-щадящи околната среда.
В последните години хората, които ги карат на големи разстояния ежедневно, те се превърнаха и в по-евтин вариант, ако смятате и цената на горивото.
И въпреки това не виждаме много електромобили навсякъде, напротив. Това е само защото налагането на нова технология не е единствено въпрос на претегляне аргументи „за“ и „против“. Хората предпочитат позната злина и често се съпротивляват на промяната.
В цялата история на индустриалната революция, например, впрегатните животни, мелниците на вода и парните двигатели са съществували рамо до рамо.
Независимо, че парните двигатели са били много по-добри технологично.
Старите технологии, подобно на старите навици, откриват начини да се задържат. Ако искате да наложите нови инициативи, да повишите дела им и продажбите на новите електроавтомобилите ще скочат от 4% днес до 56% до 2030 г.
Това е бърз ръст, но не достатъчно бърз за целта от нулеви емисии. Великобритания забави толкова много прочистването на транспортния си бранш, че забрана за всички автомобили на традиционно гориво е необходима.
Следователно ходът на Джонсън е със сигурност брутална интервенция, но поне не върви срещу технологичното течение и икономика. То просто ускорява прехода в посока, която пазарните сили вече са избрали.
Това е „Нулеви въглеродни емисии“. Аз съм Акшат Раки, следвайте ни в QucikTake и Bloomberg.