Възстановяване: Ресторантите, част 1

В типичен ден преди COVID отивах в ресторанта между 9 и 10 ч сутринта и работният ми ден свършваше към 10 – 11ч вечерта. И това по 5 – 6 дни седмично. Обичам работата си, обичам ресторантите. В тях се създава такава атмосфера и такава култура, в която хората искат да остават и да са част от нея. Двамата с жена ми се преместихме в Милуоки, Уисконсин и тук създадохме дом преди почти 10 години. Срещнах партньора си Дан Ван Райт през 2016 г и заедно отворихме заведението DanDan.

Храната и стилът на ресторанта ни са плод на голяма любов. Като дете се хранех в китайски ресторанти, изобилстващи в Чикаго. Двамата с партньора ми си помислихме, че ако нещо ни прави лично нас щастливи, то трябва да го предложим и на другите хора, за да ги направим и тях щастливи. Последните 4 години и половина ние го постигнахме с нашата  китайско-американска кухня.

Като ни сполетя COVID, трябваше да се настроим и пренастроим, да се променим, адаптираме да бъдем гъвкави и един вид да се опитаме да гледаме в перспектива, което беше трудно.

Като издадоха заповедта да стоим вкъщи през март, трябваше да освободим близо 70% от персонала си. От над 90 човека тогава останаха около 20. Подобни числа са направо смазващи. Това са смазващи числа за един човек. За нещастие през юни трябваше да затворим пекарната си Batches Bakery и френския си ресторант Fauntleroy, а DanDan да мине само на заявки за вкъщи.

 Много ни беше трудно, а сега, когато вече зимата чука на вратата, сме в по-лошо положение от онова през март. Преди да отворим заведението вътре, ние бяхме съобщили на персонала, че искаме да инвестираме 20 хиляди долара в предната част на къщата, за добавянe на прегради, за филтрационна система iWave,  Dyson сешоари за ръце.  Имахме клиенти, които влизаха да се хранят вътре, но бяха драстично по-малко в сравнение с преди. Не виждаме обичайният ни контингент клиенти да са се върнали все още. Много хора от персонала ни, ако ги уволня, то на практика ги обричам на бедност и това бреме е непосилно за мен.