Аз съм доста оптимистично настроен за следващите една-две години. Всъщност още от пролетта казвам, че щом получим ваксина, щом пандемията премине, ще се окажем в ситуация, която въобще не прилича на 2008.
Тогава излязохме от кризата с огромна задлъжнялост на домакинствата и жилищна криза. Сега понесохме внезапен удар от този вирус и щом този насрещен вятър утихне, ще има скок в търсенето, хората спестиха доста пари. Наистина съм оптимист по отношение на бързото икономическо възстановяване, което ще започне по някое време през следващата година.
Звучи мъгляво, но хората имат право да са оптимисти.
Налице е въпросът можем ли да очакваме по-силно и по-добро възстановяване, 8% ръст какъвто имахме след Голямата депресия.
В известен смисъл, сривът заради пандемията прилича повече на срива от 1979-1982 година отколкото на някои от по-скорошните сривове.
Част от аргументите за това е, че сме по-скоро икономика на услугите, а не икономика на производството и трайните стоки никога не се понижиха толкова много. Това е разбираемо, може би ръстът няма да е 8%.
Но от друга страна, безработицата нарасна заради сектора на услугите, който просто потъна, защото хората се страхуваха, а и все още се страхуват да потребяват тези услуги.
Щом хората отново се върнат в ресторантите, започнат да пътуват не виждам защо да нямаме голям ръст.
Не искам да кажа, че в бъдеще няма да има проблеми, но не знам да има аргумент срещу възможността да имаме в скоро време поне няколко тримесечия на доста бърз растеж.