В доклада излагаме доводите си защо запазваме отрицателната прогноза да европейската банкова система като цяло.
Известно е, че банките влязоха в тази криза с исторически високи нива на капитали и силно финансиране и ликвидност.
Това е в рязък контраст със ситуацията по време на световната финансова криза, когато тези ресурси бяха много по-слаби.
До момента банките се представиха по-добре от очакванията ни в тази криза.
Сега налице е и подкрепа заради очакванията за възстановяване на икономическия растеж.
Банките са заделили значителни резерви по бъдещи загуби от кредитиране.
Капитализацията като цяло се запази на добро ниво и дори се подобри с намесата на регулаторите и някои ограничения по изплащането на дивиденти.
Но ние запазваме отрицателната прогноза за банковата система в региона, но искам да посоча, че ние запазваме отрицателна прогноза, която беше оповестена още в края на 2019.
До момента не се наблюдава кристализация на загубите от кредитиране или ръст при лошите заеми.
Това се дължи и на широкомащабните мерки на правителствата, с цел защитата на приходите на домакинствата и икономиката като цяло, включително и корпоративното пространство.
Засега отлагат или забавят негативното влияние, но няма изцяло да компенсират икономическия стрес и негативния ефект върху балансите на банките.
Очакваме повече загуби от кредитиране да станат факт през следващата година. Но пикът ще видим едва през 2022.
За да видим всичко в перспектива, трябва да кажа, че не очакваме непременно проблемните заеми да станат сравними като ниво с тези от световната финансова криза.
Всъщност банките посочват, че очакват загуби от кредитиране, които към момента са една трета от пика, който наблюдавахме след световната финансова криза.
Очевидно, причианите за отрицателната прогноза са се променили.
Това, което очакваме като резултат е кредитният профил на банките да отслабне през следващата година като следствие от пандемията, особено видимо в ръста на загубите от кредитиране както и влошаването на печалбите.