Мисля, че наистина има някакви стратегически и по-дългосрочни съображения. ОПЕК е изправена пред все по-сложна дилема. Въпросите, които бяха повдигнати на заседанието през март ще бъдат повдигнати и сега и ще бъдат задавани многократно и в бъдеще.
А те са дали да намалят производството сега, което има очевидни краткосрочни ползи за поддържане на цената. Или дали да се борят за пазарния си дял в дългосрочен план. Този въпрос става все по-належащ.
В миналото ОПЕК винаги е определяла своята политика за петрола на фона на нарастващо търсене.
В продължение на десетилетия то се увеличаваше с около 1,2 – 1,3 млн. барела на ден на годишна база.
Ако потреблението нараства постоянно, в крайна сметка на пазара ще има място за всички. Но мисля, че дори най-непоклатимия оптимист ще трябва да признае, че има вероятност търсенето на петрол да достигне връхната си точка по някое време през 30-те години на 21век.
И след това ще започне да намалява. Когато този момент се доближи, тогава производителите ще се съревновават за ограничено оставащо количество. Тези обеми може и да са големи, но са ограничени. И пазарният дял ще стане много важен.
Така че въпросът към петролната политика на ОПЕК е дали тя да се настрои краткосрочно или дългосрочно?
И различните държави ще трябва да направят различни сметки относно колко краткосрочните загуби могат да понесат заради дългосрочните ползи.
Те няма да са еднакви за всички. И поне според мен, това е основният източник на разногласията. Ако се откажете от прекалено много пазарен дял в продължение на много време, вие няма да се възползвате от петролните залежи. И мисля, че това също не е желателно за ОПЕК.