Въпросът, който хората да си задават в края на годината е дали колапсът на реалната доходност и реалните курсове в САЩ обръща по-голямата част от пропастта, която се отвори в останалата част от света и дали това е устойчива промяна в режима?
Бих казал, че е така.
Джей Пауъл ни каза, че Фед ще запази политиката си в дългосрочен план.
И не е изненада за мен, че при печелившите са валути като йената.
Икономики с излишък по текуща сметка, които трябва да изнасят капитал в останалата част от света, защото имат излишъци и са по-малко склонни да го направят, ако курсовете не са по-високи.
Това има смисъл.
Бих казал, че макар да не съм оптимист по всеобщото мнение за долара в края на тази година, единственото, което би взривило това общо мнение е ако Джей Пауъл излезе и каже – като казах, че ще оставим икономиката да загрее и инфлацията да скочи, не знаех, че ще има ваксина и затова мислим за нормализиране на монетарната политика.
Това няма да стане догодина. Наистина няма да се случи. И на това основание очаквам слаб долар.