Мисля, че основният приоритет трябва да бъде определянето и разрешаването на евентуални заплахи към стабилността, особено тези, които произлизат от небанковия финансов сектор. Мисля, че това напълно съвпада със скорошните изказвания на Джанет Йелън относно заплахите пред стабилността.
Едно от най-мащабните събития в последно време е коригираната рамка за паричната политика на Федералния резерв.
Но те ясно показаха, че единственият случай, в който ще оставят икономиката да се нагрее, ще бъде ако това не застрашава стабилността.
Това е времето, в което финансовият министър, като ръководител на Съвета за надзор на финансовата стабилност да работи с финансовите регулатори, за да се справи с тези потенциални заплахи и да позволи на Федералния резерв да си върши работата.
Един от основните уроци от кризата през 2008г. е, че в крайна сметка рискът се прехвърли и към банките, той се появи от небанковия сектор, по-конкретно финансовото посредничество, където имаше множество взаимосвързани органи, които на практика имаха застъпващи се функции и бяха изложени на еднакви рискове. Наскоро Йелън говори за факта, че все още нямаме добра представа за ставащото с хедж фондовете, например.
И службата за финансови проучвания може да направи много повече, за да събира данни. Тя ще бъде под по-широката юрисдикция и ще бъде независима, но все пак е под шапката на финансовото министерство. Йелън очерта и взаимните фондове на паричните пазари и взаимните фондове от отворен тип, които наистина имаха нужда от помощ през март, но и се възползваха от кредитирането.
Докато тя беше начело на Фед, тя взе мерки в тази насока и сега може да създаде по-широк и координиран отговор, чрез който да реши проблема с корпоративното финансиране, което може да попречи на икономическото възстановяване, което администрацията на Байдън иска да осъществи през следващите години.