Какво би било да живееш в град, където всичко ти е на минути пеш от дома - училището, работата, магазините?
Градът на 15-те минути не е нова идея.
Преди 20 век градовете в Европа са били точно такива, когато човек не е пазарувал далеч от дома си, защото ... е било твърде далеч дори с каруца и кон.
Заради пандемията утопичната идея за по-малки градове е нещо ново, което се появи на фона многомилионните мегаполиси.
Пандемията наложи на хората в големите градове да опитват да избегнат претъпкания градски транспорт, а повечето страни просто наредиха на гражданите ни да не излизат.
Строежът на велоалеи дава някакъв отговор. В мегаполисите обаче в момента идеята трудно би се осъществла за постигане на модел, в който всички ходят пеш навсякъде, в продължение на десетки километри.
Без да споменаваме колко разходи за инфраструктура трябва да бъдат погребани.
Ако имаме 15-минутен град, в който моше да отидеш пеш до кафенето, библиотеката, магазина, въпросът е кой зарежда тези места с продукти и обзавеждане?
Микроградовете не са ли част от транзитна система с много сериозен транспорт помежду си?
Другият въпрос е как се вписва 15-минутния град на географски ширини с климат, различен от субтропическия? Как биха се се развили градове в по-студени или по-горещи места по света, при това в условията на променящ се климат.
Дали ще проработи принпицът, че "ако го построим, те ще дойдат"?