Приятели, тук искам да споделя една позитивна страна на индийските градове. Индийските градове представят един изключителен пример в тези тежки времена. В цял свят имаше инциденти на съпротива срещу изолационните мерки. А индийските градове методично спазваха тези противоепидемични мерки. Това е така, защото за нас най-големият градивен елемент на градовете ни не е циментът, а общността.
Пандемията отново подчерта факта, че най-големият ресурс както на обществата, така и на бизнесите, са народите ни. Пост-пандемичният свят следва да се строи чрез укрепване на този ключов и фундаментален ресурс. Градовете са живият двигател на растежа. Те имат мощта да задвижат тази силно наложителна промяна.
Хората често мигрират в градовете, защото градовете им дават работа. Но не е ли дошло време градовете да работят за хората? COVID-19 ни даде шанс да ускорим процеса и да направим градовете си по-подходящи за живот на хората.Това включва по-добри жилища, по-добра работна среда, по-къс и ефективен транспорт. По време на изолацията много градове забелязаха по-чисти езера и реки, както и по-чист въздух.
Толкова много от нас забелязаха чуруликането на птиците, което никога преди не сме забелязвали. Не можем ли да изгради устойчиви градове, в които тези елементи са норма, а не изключение? Усилията ни в Индия бяха насочени в построяването на урбанизирани центрове с удобствата на града, но с духа на селото.