Продължаваме да се сблъскваме със затрудняващи обстоятелства както от здравна, така и от икономическа гледна точка. Пандемиите са изключително редки и непредсказуеми събития и следователно икономическата прогноза се характеризира с висока несигурност. Ключовото предизвикателство пред политиците ще бъде да се справят със ситуацията, докато ваксинацията напредне значително и възстановяването успее да набере собствена инерция.
В тази ситуация е от решаващо значение публичните политики да очертаят ясен път напред и да вдъхнат доверие на европейските граждани. Добрите публични политики са това, което ще ни позволи да постоянстваме в тези предизвикателни времена, и за да го направим, те трябва да бъдат както амбициозни, така и реалистични.
Като се има предвид централната роля, която Европейският парламент играе за гарантиране работата на политиките на ЕС в полза на гражданите, едва ли бих могла да бъда на по-подходящо място за обсъждане на темите, които сте избрали за днешното изслушване. Както заявихте и вие, двете теми са ключови в този момент. Първо, ще коментирам променящата се икономическа перспектива и въздействието на несигурността върху икономиката. Второ, ще обсъдя съответните роли на паричната политика на ЕЦБ и на фискалната политика в настоящата среда на голяма несигурност. Няма да броя колко пъти употребявам думата „несигурност“ , но за всички е ясно, че това е спецификата на проблемите, пред които сме изправени. Това прави нашата и вашата работа невероятно трудна.
Нека се спра на икономическата прогноза и паричната политика и несигурността в този контекст.
Въпреки че последните новини за ваксината изглеждат обнадеждаващи, неотдавнашният скок на случаите на коронавирус и свързаното с това повторно налагане на редица мерки за ограничаване увеличават и без това повишеното ниво на несигурност и представляват сериозно предизвикателство за еврозоната и глобалната икономика.
След силно, но частично и неравномерно възстановяване на растежа на реалния БВП през третото тримесечие, последните проучвания и високочестотните индикатори сигнализират, че икономическата активност на еврозоната е загубила темп с навлизането в четвъртото тримесечие.
Ръстът на инфекциите с COVID-19 се отразява по-специално на дейността в сектора на услугите. Това се дължи на спецификите на сектора, но той е и особено уязвим от въведените доброволни и задължителни мерки за социално отдалечаване. Индексът на производствената активност за еврозоната показва, че докато производството на производството продължава да се подобрява, дейността в сектора на услугите отслабва допълнително през октомври. Това неравномерно въздействие е очевидно и в страните от еврозоната, като страните особено зависими от туризма и пътуванията са най-силно засегнати.
Досега мерките за държавна подкрепа, особено схемите за краткосрочна работа, са предпазвали домакинствата от загуба на работни места и спад в доходите. Но това не попречи на безработицата да скочи в някои страни. Освен това се очаква потребителите да останат много предпазливи в настоящата силно несигурна среда, тъй като последиците от пандемията заплашват перспективите за заетост и доходи на хората.