Когато през февруари навлизахме в настоящата ситуация, аз очертах четири фази в управлението на компанията – ограничаване, стабилизация, нормализация и растеж.
Ограничаването беше през март и април, когато имаше свободно падане.
Стабилизирането настъпи през следващите няколко месеца, когато стигнахме дъното. Нормализацията е по-скоро новото нормално, когато не правим нещата по начина, по който сме свикнали.
Преди аз пътувах 240 дни в годината, а сега провеждам 240 видео разговора на седмица. Така че, животът не е същият!
Но повечето страни вече са на някакъв етап от тази нова нормализация. Движението е двупосочно – спомняте си Япония, Сингапур и как те преминаха през период на връщане назад преди няколко месеца, а сега отново излизат напред.
Смятам че, растежът от периода преди ковид ще се завърне през втората половина на следващата година докато се осъществява справедливо и широко разпространение на ваксината, а оттам и доверието на потребителите се възстановява.
Нашите данни показват, че разходите на потребителите на вътрешния пазар са в относително добра форма.
Например в САЩ през последните няколко месеца, разходите на потребителите са нараснали с 4%, а ако не включваме бензина, то те са нараснали с 6%.
Изваждаме бензина, защото в момента не се ползва толкова и имаме ръст от 6%. Но трансграничните пътувания, трансграничните разходи, този двигател на растежа, който влияе на толкова много малки бизнеси отсъства.
Ако сте оператор на малка авиокомпания в Хавай със 7 души персонал, то в момента имате сериозен проблем. Може да сте страхотен бизнесмен, със страхотни служители и наистина да ви е грижа за тях, но просто ви липсва притока на приходи, за да се справите.
Пакетът от стимули трябва да е фискален, а не паричен.
Системата е наводнена с достатъчно пари.
Нужни са ни фискални стимули и то сравнително скоро, защото виждам накъде отива втората вълна, защото отново се забелязва как потреблението запада.