През 19 век епидемията от холера в Европа поражда бурен призив за инвестиции в модерна санитарна система и градско обновление.
Движението предизвиква Трансформацията на барон Осман, която превръща Париж в „града на светлината“, като заменя гъстонаселените квартали в широки, обкантени с дървета булеварди и монументи, осветени от газени улични лампи.
Модернизацията на Осман кара градовете по цял свят да последват примера му. Лондон изгражда градска канализация. Ню Йорк създава Сентръл парк, добавяйки резервоар зелено пространство, където жителите му могат да си поемат глътка свеж въздух.
В началото на 20 век туберкулозата разпростира пипалата си в САЩ, като създава повишена нужда от градски паркове и нуждата от повече светлина и чист въздух в жилищното строителство.
Испанският грип от 1918 г води до изобретяването на радиатора с подгряване на вода, който позволява отварянето на прозорците дори през зимата за проветряване.
COVID-19 засили вече съществуващия натиск в цял свят за намаляване на замърсяването чрез добавяне на велоалеи, пешеходни зони и прилагането на промени в строителните дизайни.
Париж е пионер на идеята за „15-минутния град“, квартали с пешеходно разстояние между магазини, училища и болници и намаляване нуждата от ползването на автомобили или обществен транспорт.
В далечното минало са били нужни десетилетия за превръщане на последиците от пандемиите в промени в градоустройството и архитектурата. Но промените, наложени от COVID-19, вече добиват форма.