Това е криза, която ще бъде решена с фискални мерки, а не с подкрепа от централните банки.
Проблемът е, че през последните 40 години свикнахме централните банки винаги да ни измъкват от кризата.
Защото за този период, повечето проблеми са били свързани с кредитирането и ликвидността. Централните банки са създадени, за да се борят с тези два проблема.
Но в този случай трудностите идват от друго място.
Сега правителството ви отне доходите. То не ви позволява да работите и нареди да затворите бизнесите си.
Фискалните стимули са тези, които трябва да заменят изгубения доход, ако искаме да подкрепим икономиката за в бъдеще. Това е вторичната роля на централните банки, но основната е фискалната политика.
Отчасти проблемът в Европа е, че въпреки Възстановителния фонд, тя не разполага с правилно функциониращ паричен съюз с централизирана фискална власт. Европа има още работа в тази насока, но за щастие отбелязва напредък.
Да, централните банки са там, за да внасят ред на пазарите. Но това не е основната им роля.
Не зависи от тях да определят размера на мерките. Те не решават по какъв начин ще бъдат инжектирани пари в икономиката.
За последните 9 месеца те са напечатали 7,5 трилиона долара долара за последния месец.
Шест и половина трилиона от тях все още са в централните банки. Така че тяхната роля е единствено в осигуряването на ликвидността, а тази на правителствата – да ги влагат в реалната икономика.