Администрацията на Обама работеше в друга културна среда за технологичната индустрия. Големите компании - Facebook и Google бяха големи, но все още растяха и бяха смятани за иноватори, които носят промени.
Имаше много митове около иновативните стартъпи, които се появяваха – всеки можеше да промени голямата индустрия.
Администрацията на Обама се хвана. Прие технологичната индустрия като вълшебна и новаторска и се опита да адаптира някои нейни постижения в работата си. Както казвате – с технологичния директор.
Освен това предприе безкритичен подход към индустрията.
Като гледаме към миналото с днешен поглед, мнозина демократи поддържат това отношение, не всички.
Силициевата долина събра доста пазарна мощ, която притеснява някои демократи. Републиканците също, но по различен начин.
Сега с идването на Байдън в Белия дом играта става друга.
Член 2-30 е част от Закона за телекомуникациите от 1996, който постановява, че ако сте технологична платформа, значи сте защитени от съдебни искове за това, което правят потребителите ви.
Точно така. Има някои изключения, но в общи линии това е идеята.
Хората в интернет технологиите, които отдавна са обсебени от този закон, смятат, че точно това е причината да имаме индустрия на социалните медии.
Не можете да имате платформа за социални медии, ако ви държат отговорен за всичко, което се публикува в нея.
Защото постоянно ще стоите в съда.
Законът бе силно противоречив. Сега много се коментира от десницата – президентът искаше да се захване с това.
Но и левицата изрази тревога. Вероятно при администрацията на Байдън тези неща ще получат малко повече внимание. Има и други начини да се решат проблемите, които тревожат хората по този Член 2-30, които демократите може да опитат преди да се хванат с промени в самия закон.