Новите трансатлантически отношения

Американската администрация ще започне да гледа на света през друга призма след 20 януари. Призмата на сътрудничество и по-силни трансатлантически връзки.

Не през очите на конкуренцията, двустранните отношения, както в последните 4г, които нанесоха значителни щети на климата, търговията и други глобални предизвикателства.

Влошаването на либералния световен ред започна преди Тръмп.

Тръмп и Covid-19 просто ускориха влошаването отпреди, което се дължеше на конкуренцията на великите сили, на подценяването от популистките лидери на многостранните отношения.

Със сигурно би било добре да имаме администрация на Байдън, но отчасти, защото САЩ ще си защитават интересите. Ще го направят обаче с повече внимание към сътрудничеството. И все пак ще го направят.

Ще трябва да продължаваме да се опитваме да поправим липсата на координация.

За тази цел имаме Парижкия мирен форум.

Бих оспорил постиженията на Тръмп.

Той се бореше с тези организации, като напусна Парижкото споразумение и СЗО, вместо да се опита да ги промени и да увеличи американското влияние като остави възможност и за Китай.

Това е губещо за всички предложение.

Отслабването на правилата и институциите, които служат добре – това първо, и второ – оставянето на повече място за другите.

Ако влее повече американско влияние в СЗО например или в ООН Байдън би могъл да промени нещата. Да ги направи по-ефективни и ефикасни.

Вярно е, че световният ред пострада от тази конкуренция, както пострада силно и от Студената война и конкуренцията между САЩ и СССР.

Европа показа, че има глас в някои области като търговията и регулациите.

Опасността е от успиване. Може би е по-добре да си с администрацията на Байдън или на Тръмп. Те принудиха Европа да застане нащрек и да увеличи стратегическата си автономия.

При Байдън, понеже ще си сътрудничим повече и това е добре, може би ще има по-малко стимули за развитие на европейската независимост и автономия.

Но Европа трябва да го направи точно в името на либералния световен ред.