През 1973 г., петролната криза доведе силен ръст на цените на горивата, което накара нидерландското правителство да забрани движението на коли в един ден в седмицата.
„Реакцията към неделната автомобилна забрана беше смесена.
Синдикатите и хотелиерите са ядосани и раздразнени. "
Но продажбите на велосипеди започват да растат.
Групите за натиск се вкопчват във възможността да покажат на гражданите как може да изглежда Амстердам без коли.
Правителството забелязва това и през 1978 г. въвежда „План за управление на трафика“, за да направи Амстердам по-малко привлекателен за шофьорите.
Той предвижда затваряне на определени улици за движение, намаляване на местата за паркиране на автомобили и дава приоритет на велосипедистите и пешеходците.
Амстердам започна да прегръща Воонерф "Woonerf" или „живи улици“ - концепция, която вече беше успешна за намаляване на жертвите на трафика извън столицата.
Специално проектираните зони са озеленени, за да забавят шофьорите.
Без тротоари, шофьорите споделят пространството с велосипедисти и пешеходци и трябва да се движат с темп на вървене.
Превръщането на Амстердам в по-удобен за велосипеди град е наистина с цел да се стане по-малко приятен за колите.
Сега почти една четвърт от населението кара колело всеки ден, включително и 75% от децата в средното училище. Броят на велосипедистите на пътя също прави движението по-безопасно. Изследванията показват взаимовръзка между по-големия брой велосипеди и по-малкото жертви сред велосипедистите.
Ако историята на Амстердам има нещо, което бива да не се подминава, то е заради силата на цифрите. Също толкова важно, колкото колоездачните алеи и контролните уредби, е на първо място хората да де качат на колелета.