Нидерландия е позната като рай за велосипедистите. Нейните нива на безопасност, едни от най-добрите в света, са в зашеметяващ контраст със САЩ, където има около 20 пъти по-голяма вероятност да бъдете ранени, докато карате колело.
В столица почти половината работещо население пътува ежедневно по над 500 км специални велосипедни алеи. Но градът на косъм избягва да бъде превзет от колите.
Ето как Амстердам удари спирачка на колите, за да даде шанс на велосипедите.
След Втората световна война мобилността и достъпността на автомобилите започна да променя живота на хората.
Между 1960 и 1970 г. броят на колите в страната се увеличи четири пъти и задръсти традиционно тесните улички.
Инженери и градостроители искаха да се модернизира Амстердам, за да го направят по-лесен за кола. Те предложиха идеи като запълване на известните канали с бетон, разрушаване на исторически квартали и изграждане на скоростни пътища и монорелси.
Анархистката група Прово излиза с първите схеми за споделяне на велосипеди и автомобили. По това време те не стават популярни, но желанието да се запази Амстердам свободен от коли е широко споделено.
Жертвите на пътя в Нидерландия достигат своя връх през 1972 г.
В отговор на това протестни групи като Stop DeKindermoord или „Спрете убиването на децата“ организираха блокади в райони с високи нива на произшествия, за да подчертаят своята позиция.