Двете отделни рецесии след пандемията

Важно е да не следим твърде много водещите цифри, а да се вгледаме по-дълбоко в по-малко официалните индикатори, които показват по-запазваща се слабост на трудовия пазар.

Посочихме, съотношението на заетите се запазва на ниво 50% възстановяване в сравнение с нивото отпреди пандемията.

Безработицата се понижи, но постоянните безработни като процент от населението се увеличиха с темпове от рецесията през 2008г.

Още по темата

Ifo: Производствата биха се тревожили от ново затваряне на границите

Ел Ериан: Политиките не може да се отлагат безкрайно

Cares бе насочен към запазване на потреблението чрез това, което очакваха да бъде 3-4 месеца спад. И това проработи много добре.

Но не успяхме да победим вируса до юли.

Така че вероятно трудовият пазар ще отслабне и това евентуално да се отрази на динамиката на потреблението. Домакинствата ще се ориентират към по-дълъг период на слаб трудов пазар.

Всяка рецесия следва формата на буквата К, както и сега.

Слаб трудов пазар, слаба покупателна способност, което прави непривилегированите групи – чернокожи работници и цветнокожи по-малко способни да намерят работа заради структурното неравенство.

И те понасят бремето на спада.

А за хора, които преди са се справяли добре, и сега при тях не забелязваме същия спад в заетостта. Във всяка рецесия.

През 2008 и 2009 БВП и цените на активите, без имотите се върнаха пак доста бързо след спада. Но едва през 2012 се усетиха голяма част от мерките на пазара на труда.

Например съотношението на работещото население и безработицата.

Но това се дължеше на факта, че голям шок нямаше.

Възстановяването от силния шок засенчи данните за безработицата, защото всеки може да каже, беше 20%, но сега е 7%.

Да, 7% в сравнение с икономиката преди Covid, когато безработицата беше 4%.

Това възстановяване ли е, особено след като постоянно безработните се увеличават?