Обикновено риболовният наблюдател е независима личност на борда на риболовен кораб, натоварен със задачата да наблюдава риболовната дейност на този съд, както и да събира данни за вида улов, мястото на улова и дали той включва застрашени видове риба, дали не се скриват или преиначават част от данните за улова. В крайна сметка те са независими надзорници и имат много, много важна функция, а именно, да подсигурят съблюдаването на законите и регулациите на страната, в чийто води ловуват тези морски съдове.
При връщане в пристанището можем да работим заедно с държавните си партньорите, които да информираме и подсигурим с вътрешни сведения, така че по-добре да управляват риболова си. В някои случаи не сме в състояние да разкрием дадено риболовно престъпление. И само благодарение на съвместната ни работа с правителствените ни партньори, на нашите законоопазващи контрагенти, можем реално да арестуваме тези кораби и да ги изправим пред правосъдието.
Това играе наистина важна роля, защо глобите, налагани на подобни съдове, са принос към критичните приходи на тези развиващи се крайбрежни и островни държави. Но също така арестите на риболовни съдове служат като предупреждение. В последните 4 години при работа ни със 7 африкански крайбрежни и островни държави, помогнахме на тези държави да арестуват 52 рибарски съда за нелегален улов и други риболовни престъпления.
Голямата тревога на риболовните наблюдатели е, че ако докладват за нелегални дейности на борда на съда, на който се намират, винаги съществува рискът след някоя и друга седмица или месец може да се окажат отново на същия кораб и капитанът и екипажът ще знаят, че са ги издали. Това буди тревога за безопасността им и има данни от цял свят, че риболовните надзорници са били нападани или са усещали заплаха от нападение, както и, разбира се, случаи, когато те напълно изчезват. В една идеална ситуация в морето през цялото време трябва да има и морски патрулни полицаи, които да съблюдават спазването на риболовните закони. Но в действителност много държави, особено развиващи се държави, имат толкова изцедени ресурси, че или нямат полицейските съдове, или нямат гориво за тях, или пък екипаж, че да поддържат повсеместно присъствие по море. Ето защо много от тези нелегални риболовни дейности си продължават и досега, заради съществуването на този държавен контролен вакуум. Причина риболовните наблюдатели да изчезват е същата като тази защо нелегалният улов все още е проблем, а именно – заради липсата на достатъчно държавен контрол в морето.
Благодарение на COVID-19 видяхме понижение на глобалните риболовни обеми с около 10%. Така че световната риболовна флотилия е със 90% от капацитета си спрямо, да речем, този от преди 6 месеца, когато СЗО обяви пандемията от COVID-19.
Но същевременно подозираме, че има увеличение на незаконния, нерегистриран и нерегулиран улов, просто защото контролът над него е намален.
По-малко контролни плавателни съдове излизат да проверят другите кораби, а програмите по надзор над риболова в цял свят на практика са прекратени. Това значи, че за пръв път тези съдове знаят, че никой няма да ги проверява и че правителствата си имат други приоритети в момента, а не какво точно правят тези лодки във водите им.