Президентът на Интер-американската банка за развите Маурисио Клавер-Кароне каза, че финансовите нужди на региона са около 25 милиарда долара. Не е тайна, че това е регионът в света, който е най-силно засегнат от Ковид кризата. Цифрите показват от 8% до 9 % спад в растежа на БВП. Нивото на хората на границата на бедността нараства в допълнение към крайно бедните в региона.
Банката търси възможности как Латинска Америка да излезе от кризата, за да няма още едно изгубено десетилетие. Плановете са да се постигне чрез създаване на работни места, чрез дигитализация, чрез увеличаване на малкия и средния бизнес и чрез релокация на бизнес в чужди страни (nearshoring).
Възможностите тук са огромни. И за да се постигнe, трябва Интер-американската банка за развите да е предпочитаният кредитор в региона. Налице е огромен фискален натиск в много от тези страни. Банката иска да бъде предпочитаният кредитор за тях. Ако тя не го направи, ще има друг суверенен кредитор, който ще стигне тук преди нея, а тази банка е мажоритарна собственост на страните от Латинска Америка и Карибите. Те имат доверие в нея и тя трябва да е достатъчно финансово подготвена, за да се посрещне тези нужди в този момент.
Кредитирането на Китай в региона е паднало от 35 милиарда през 2010 г. до само 1 милиард през 2019 г. Така че това увеличава нуждата от намесата на Интер-американската банка за развите. Тя би трябвало да запълни тази празнина. Съединените щати са 30% акционер в банката. Латино-американските страни и тези от Карибите притежават над 50% капитала. Това е тяхната банка. Това е техният първичен и предпочитан кредитор.
По-рано САЩ пропусна възможността. И републиканци, и демократи никога не са подкрепяли банката в Конгреса на САЩ. Това ще се промени. През 2015 г., когато Интер-американската банка инвестира в частния сектор, Съединените щати не инвестираха нищо. А Китай инвестира. Това беше пропусната възможност