Надяваме се да няма изоставащи. Но до наши дни, моделът винаги е бил такъв. Виждаме го и вътре в страната, защото секторите, изпитващи затруднения с възстановяването са тези, в които работят именно хора с по-ниски доходи. Те са загубили работата си или са временно отстранени. Надяваме се в някакъв момента да настъпи обрат. Но в страната, както и в много други икономики това се оказа неблагоприятен шок.
Същото може да се каже и за развиващите се страни.
И Дейвид е прав, защото ударът за развиващите се страни е по-тежък. Техните държавни баланси са по-уязвими, тоест тяхната икономическа устойчивост е по-ниска за по-голямата част от населението.
Освен това по-нисък е и капацитета на здравеопазването им.
Изправени са пред по-суровия избор между прехраната, от една страна и контролът над вируса, от друга. Принудени са да отворят икономиката без вирусът да е напълно овладян.
В САЩ, както и по света има неблагоприятно разпределение.
Правителствата и международните институции се опитват, опитват се усилено и се надяваме да успеем поне в смекчаването на удара и неговото ограничаване донякъде. Твърде рано е да кажем какво ще стане в дългосрочен план, но със сигурност ще има трайни щети.