Нека просто приемем че липсата на сделка е нещо, което никой не иска.
Европа не го иска. Британското правителство не го иска. Бизнесът не го иска.
Избираме сделката и ще дадем всичко от себе си и съм оптимист, че ще я постигнем.
Но това не премахва предизвикателствата, които срещаме с Ковид.
Да се върнем към 23 март. Моята индустрия снабдява 7 хиляди ресторанта, които бяха затворени до 4 юли и 3 месеца и половина нямаше изобщо никакъв бизнес.
Бизнесът пострада сериозно. Туристическата индустрия, в която работят 4 млн души пострада много сериозно.
През март капацитетът на страната за Ковид тестове беше 2 хиляди теста на ден, а Германия правеше 100 хиляди на ден.
Къде сме сега?
Тревожехме се за болничните легла, че няма да имаме леглова база в болниците. Нямахме необходимото защитно облекло. Старческите ни домове не получиха достатъчно внимание в онзи момент.
Превъртаме напред към днешния момент, когато сме много по-стабилни като страна, за да се справим с втората вълна. Имаме легловата база, защитното облекло, болницата Найтингейл - само тя в Лондон поема 4 хиляди души.
Имаме и в Бирмингам и из страната.
Имаме тази подкрепа.
Сега имаме лекарствата, които нямахме преди, имаме и подкрепата на правителството.
Руши Сунак и Министерството на финансите, показаха как могат да осигурят милиарди.
Те казаха, че със схемата за принудителните отпуски са успели да спасят 9 милиона работни места и 2.5 млн самонаети лица.
Имаше рязък спад през май, юни и те решиха да удължат срока на мерките срещу спада и през октомври. Сега схемата за подкрепа на работните места продължава да работи.
Намалиха ДДС от 20% на 5%.
Удължиха срока на изплащане на заемите и на гарантираните от правителството заеми.
Правителството върши своята част, но въпреки това е много трудно и несигурността продължава да бъде най-големия проблем.