Когато няма сьомга, мечките се местят по речните системи - от потоци за ранно хвърляне на хайвера до потоци с късно хвърляне, следвайки движението на този своеобразен сьомгов бюфет, за да натрупат максимално много килограми за зимата.
Мигриращата сьомга е онзи огромен вектор на наречените от нас „хранителни вещества с морски произход”.
Ако вземете даден изотоп, можете да проследите следата на хранителните вещества с морски произход през цялата сладководна екосистема.
Тези хранителни вещества влизат под формата на сьомга, поглъщат се от мечките, а мечките ги транспортират през целия природен пейзаж чрез екскрементите си.
После следата продължава в растенията, дърветата чак до насекомите.
Така много компоненти на тази екосистема, много отделни растения и животински видове са напълно зависими от сьомгата за годишния си приток на хранителни вещества.
Заливът Бристъл Бей в Аляска е облагодетелстван по три причини: първо, има невероятно богат и продуктивен хабитат на червена сьомга. Серията взаимосвързани езера и притоци са просто идеални от гледна точка на сьомгата.
Второ, хабитатите тук са относително девствени. В повечето от тези речни системи няма особено съществена човешка намеса.
Трето, управлението на рибните ресурси е много добро.
Всеки един от тези рибни региони се управляват според стриктни екологични правила и в случай че миграцията на сьомгата е прекалено слаба за възпроизводството на бъдещите рибни поколения, тогава риболовът й се забранява. Това е много ефикасен метод да имаме едновременно както устойчиви, така и високопродуктивни рибни ресурси в течение на времето.