Като цяло започнахме да планираме едно живо събитие, но аз исках да направя и интерактивен триизмерен шоурум, вместо обичайните закачалки и поставки с облекла из залата или върху манекени.
Най-важната част беше изграждането на партньорства и сътрудничество между 3D-дизайнерите и традиционните дизайнери за екипно създаване на общ продукт, за да могат взаимно да разберат дизайнерските си процеси и да сътворят заедно общ дигитален продукт.
Имахме партньорство с една агенция за модели, но вместо да им кажем: ”Съжаляваме, но ще бъдем изцяло дигитални и ще направим аватари”, решихме да ги принтираме триизмерно.
Сканирахме с триизмерен скенер реалните живи модели, същите, които трябваше иначе да дефилират в живото шоу в Хелзинки.
Сканирахме ги и всеки един костюм беше адаптиран за точно определения модел, който да го носи.
Традиционните дизайнери трябваше да прегледат тези анимирани, дигитално възпроизведени модели на облеклата си.
Трябваше да дадат коментарите си. За тях това също беше новост.
Научиха толкова нови неща за силуетите и творческите процеси по собствените си облекла.
Разбира се, някои брандове се колебаеха дали да се включат, защото не разбират как точно да подходят към дигиталния свят.
Винаги съм казвала, че дигитализацията не е ”копи-пейст” метод или пълен аналог на реалния свят.
Това е нов пазар, нова възможност, все едно откриваш нова вселена.
Можем да сътворим дигиталната идентичност на модните ни брандове, а после да споделим тези дигитални творби с дигиталния свят, като по напълно различен начин подсилим определени аспекти на живата реалност.