Първата последица, бих казала, е в икономическа сфера, както вече споменах. Повишените нива безработица, регистрирани по цял свят. Секторите с преобладаващо женско участие имат повишен ръст на безработицата спрямо предимно мъжките сектори. Като например при търговията на дребно, туризма, хотелиерството и хранителната индустрия, тоест търговията на дребно и услугите. Тези браншове всъщност не се възстановяват особено бързо. Жените като цяло доминират в неофициалната трудова заетост. А тези работни места са много крехки, нямат достъп до социална защита и програми за социално подпомагане. Така че служителите в сивия сектор, например при затваряне на даден пазар жените не могат да отидат да работят другаде. Ето още една икономическа последица.
Има и здравни последици, както споменах. Например някоя услуга може да бъде затруднена. Болниците, грижите за бременни, за майки и жени с репродуктивни проблеми. Жените не могат да се движат свободно, за да стигнат до тези услуги и това има здравни последици.
Знаем, че и в сферата на образованието момичетата може би са повече ощетени в сравнение с момчетата. На момичетата вероятно им се налага да се грижат за по-малките си сестри и братя, може и да нямат достъп до смартфон вкъщи за дистанционно обучение. И от предишни кризи знаем, като кризата с Ебола, например, или дори при SARS, че момичетата не се връщат след това в училище в такъв процент както момчетата.
И последната последица, за която се сещам, в тази комби-криза, е това, което наричам „сенчестата пандемия”, а именно в нарасналото насилие над жени: при изолациите, с намалената мобилност от цял свят идват сведения за повишено търсене на телефони за помощ, в убежища за жертви на домашно насилие, повишени данни за домашно насилие. Така че последиците са доста тежки.