Шефът на МВФ за живота зад Желязната завеса

Аз съм дъщеря на обикновени хора. Баща ми беше пътен инженер и майка ми ни гледаше вкъщи.

Средствата ни бяха скромни.

Имах много щастливо детство.

Родителите ми много ме обичаха.

Да, семейството ми бе видно, но не го знаех, докато не станах на 20 години. Защо? Защото баща ми се тревожел, че ако си говорим за революционер като прадядо и самият факт, че можем да проследим родословното си дърво 500 века в миналото, може да не се хареса особено на силата на пролетариата.

Като  дойде Горбачов на власт в Съветския съюз и когато Перостройката и Гласността стигнаха до България, можех да кандидатствам за стипендия на Запад. И за 6 месеца научих достатъчно английски, за да взема изпита.

Спечелих стипендия на British Council за London Scholl of Economics.

Това беше невероятно – да се озовеш от другата страна на Желязната завеса.

Това, което открих там, след като вече имах достъп до информация, беше, че страната ми е фалирала. Че моята страна е толкова потънала в дългове, че не можех да си представя как ще оцелее.

И наистина, 2 години по-късно икономиката се срина и България обърна страницата на социализма и избра пазарната икономика.