В МВФ имаме около 75% от служителите, които са от всички страни по света и около 25% американци.
Логично за много позиции наемаме местни хора. Например част от асистентите, координаторите. За професионалистите наемаме по света на база конкуренция.
Като цяло сме по равно разделени мъже и жени в МВФ.
Но няма да ви изненадам, като ви кажа, че по високите етажи има повече мъже, отколкото долу.
И точно това следя в момента.
Като дойдох директорите – това е мениджърското ниво с най-важните оперативни отговорности, бяха 25% жени и 75% мъже.
Сега те са 40 на 60.
И аз го постигнах – събрах всички тези талантливи жени. Не защото съм обсебена от процентите, а защото разнообразието има значение.
Да имаш различни регионални перспективи, да имаш мъже и жени, които работят заедно – това ни прави по-ефективни. Вземаме по-добри решения.
Смятам, че ще има все повече настояване тези постове да бъдат заемани с конкурс и по заслуги.
Например този път – да, европейка съм и Европа се обедини, за да ме номинира.
Но аз съм европейка от страна, която в средата на 90-те се възползва от заем от МВФ. Аз принадлежа на развиващите се пазари и те много силно ме подкрепиха на този пост.
Затова бих искала да видя как този процес продължава.
Защо? Защото институциите са много по-силни, когато целият свят вярва, че принадлежат на всички нас.