В действителност наблюдаваме постоянен растеж през периода, тъй като виждаме, че производството бавно се завръща.
Например виждаме производство, което напуска Китай, отива в Мексико или във Виетнам или на друго място.
Но също така виждаме, че се използват роботи и в здравеопазването.
Преди, ако сте лекар и искате да прегледате пациент, трябваше да сте с него.
Сега бихте искали да стоите на около два метра разстояние, докато преглеждате пациента си и използвате iPad или нещо подобно.
Така че виждаме дистанционна работа в здравеопазването.
Разбира се, виждаме огромен ръст в сектора на логистиката, защото сега хората правят доставки по домовете.
Не мисля да отида в магазина за хранителни стоки.
Вместо това се обаждам на Walmart или Amazon, за да ми го доставят.
Така че в логистиката има огромен растеж. В здравеопазвавнето има огромен растеж. В производството растежът е някак си последователен, дори през настоящия период.
И накрая, виждаме го и при различните видове системи за наблюдение. Така че в целия сектор виждаме много широк интерес.
В дистанционното обучение започваме да виждаме еквивалента на робота-спътник. Представете си го като кукла, която e с височина около 30 – 60 см и може да е интерактивна. Например компании като Embodied в Лос Анджелис и няколко други въвеждат тези роботи.
Днес децата, които седят пред екрана и 5 часа имат видео-уроци и си казват: „Ох, това е наистина много скучно! Защо трябва да карам още пет часа видео уроци? “
Ами ако им покажем робот-спътник вместо това, който може да играе и взаимодейства с тях? Например, опитваме се да проведем урок по математика.
Роботът може да вижда, да разчита изражението на лицето. Може да каже дали детето е радостно или тъжно, дали му е трудно или интересно.
За известно време ще му е интересно, а след това вече няма…И робота може да каже: „Хей, може да изпеем онази песен за динозавъра, вместо да правим това?“
Така че той взаимодейства с ученика и чрез това превръща ученето в игра, за да е по ангажирано детето. А в същото време можем и да извличаме метрики от това. Колко време детето е било фокусирано, колко време му е било забавно, какви теми са покрили.
Това са необходими метрики, които могат да бъдат дадени на учителя, а също и на родителите, за да знаят дали детето е седяло пред компютъра с неангажиран поглед или е внимавало и какво можем да направим, за да го превърнем в индивидуализирано преживяване.