Мисля, че трябва да правим разлика между големите и малките компании. Нека посоча една от основните разлики.
Много от големите компании имаха полза от намаляването на данъците за корпорации през 2017, но вместо да отделят пари, за да създадат по силни и големи капиталови буфери, те изкупуваха обратно акции, изплащаха дивиденти и се оказаха зле подготвени за справяне с пандемията. Тези компании имат законова възможност да заявят преструктуриране. Така компанията ще продължи да съществува, работните места се запазват и няма да има загуба на информация за организацията на капитала.
Променя се само собствеността и единствено акционерите ще изгубят пари. Но те са били щедро възнаградени преди това, а приносителите на облигации стават акционери. Не е така обаче при малките компании.
Те не могат да се реорганизират по същия начин. Когато те спрат да работят, те наистина излизат от бизнеса и трябва да започнат бизнес от нулата.
Смятам, че трябва да се отнасяме с повече внимание към малкия бизнес и да имаме една различна програма за малкия бизнес, не като тази за големия.
Има много други аспекти, за които трябва да се уверим, че реагираме като сме взели предвид допуснатите през 2008 – 2009 грешки. Трябва да гарантираме, че системата на здравеопазването работи за всички. Това е наистина важно, за да се избегне здравното неравенство. Трябва да гарантираме помощ за местното, щатско управление, така че да няма съкращение в образованието. Абсолютно задължително е да гарантираме, че възможности ще има и в бъдеще. Тези важни аспекти, които не бяха адекватно обезпечени , са наистина важни, ако искаме да избегнем грешките от 2008-2009 година.