Европейският съюз вече разглежда правните варианти, ако законът се гласува във Великобритания.
Знаете, че той е много спорен и почти напълно ще обезсили ключови моменти от частта за излизане на Великобритания от Европейския съюз.
Договорът беше одобрен преди по-малко от година и това също трябва да се отчете. Европейският съюз винаги е гледал на него като юридически обвързващ, почти като международен договор, който трябва да се спази независимо от резултата от търговските преговори.
Разглежда се възможността Великобритания да бъде съдена, ако се наложи.
Това може да отвори място за дискусия по някакви финансови компенсации, но всичко все още е в самото начало и просто се проучват различни възможности.
Това ни връща към темата, която обсъждаме тази седмица – изненадани ли бяха европейските представители от поставянето на гласуване на такъв закон, с който да се анулира договор, който Европа смята за валиден и е резултат от три години на преговори и трябва да се спази независимо от резултата от търговските преговори.
Разпространяват се много теории – дали това е просто политическа шумотевица или наистина Великобритания ще напусне без сделка. Но една от тези теории посочва, че е възможно Великобритания, по един макиавелиански, съвсем преднамерен метод да предизвиква тази криза с надеждата, че така ще предизвикат намесата на европейските лидери.
От седмици британският екип по преговорите твърди, че Мишел Барние не напредва, че според тях е нужно да се окаже по-значителен политически натиск, а това може да накара европейските лидери да се ангажират повече с преговорите.
Но трябва да подчертая, че това отключи лавина от критики в Европа. Председателят на Европейския съвет, председателя на Европейската комисия заявиха, че това не е добра основа на доверието, с което трябва да се пристъпи към преговори. Защо ние да преговаряме добросъвестно, когато партньорите ни не го правят? Такова е настроението тук. Бих казала, че тонът стана по-агресивен през последните 3-4 дни.