Причината да инвестираме не в една, а в 6 различни ваксини е заради очакването, че няма всички да работят. Макар че би било чудесно, ако е така.
Спирането на клиничните тестове, както стана с AstraZeneca вчера заради един единствен случай на сериозно заболяване не е без прецедент.
Това става при всички мащабни тестове, в които участват десетки хиляди хора. Някои от тях може да се разболеят. И винаги трябва да се разбере дали е заради ваксината или са щели да се разболеят и без нея.
При толкова много предпазливост във времена като днешните, клиничните тестове спират и се разследва внимателно, за да се види дали някой друг, който е получил тази или друга ваксина няма подобри проблеми. Тук става дума за възпаление на гръбначния мозък.
Това би трябвало да успокои, че работим, водени от безопасността и не правим компромис с нея.
Ако се окаже, че това е реален страничен ефект от тази ваксина, и ако има доказана причинно-следствена връзка, тогава всички дози, произведени досега ще бъдат изхвърлени.
Защото не искаме да произвеждаме нещо, което не работи.