На първо място, международната търговия се срина. Придвижването на стоки по света се срина. Придвижването на хора се срина, налице е голям човешки капитал, който се генерира и после разпространява по света чрез хората, които пътуват в различни държави по различна работа. Това е голям проблем в Индия, например. В страната има много хора, които работят в градовете и са изгубили работата си. На тях им се налага да мигрират обратно към провинцията и пренасят болестта. Така че, мобилността на хора и стоки е най-значителният удар. Вероятно втори по значимост е ударът по доверието. Хората твърдят, че не трябва да има карантина, за щото ако няма карантина, няма да има икономически загуби. Но това не е вярно. Все по-често, промяната в икономическите резултати се предизвиква от индивиди, които променят поведението си не заради правителството е разпоредило карантина. Карантината се въвежда, защото има много хора, които не реагират подходящо. Загубата на доверие оказва влияние навсякъде, освен на пазарите на акции, което само по себе си е интересен въпрос. Налице е дългосрочно повлияване на отношението, а начинът, по който правим нещата може да се промени завинаги. Много индустрии ще бъдат преструктурирани. Някои индустрии може и да отмрат, особено ако не се създаде ефикасна ваксина.