Промяна е, важна промяна. Ако бях централен банкер от развиващите се страни, бих се чувствал успокоен, че условията ще останат разхлабени.
Той каза 3 важни неща.
Първото – както чухте – гъвкава средносрочна цел на инфлацията.
Ако падне под целта, както стана, ще реагираме.
Това бе възприето от пазара по следния начин – Фед не се тревожи особено за инфлацията, ако се ускори.
Но Пауъл каза още 2 неща – „няма да реагираме както по-рано, т.е. когато смятахме, че инфлацията ще се увеличи”.
Дори и да не видим да се увеличава, ще започнем да вдигаме лихвите.
Превантивното увеличение, което бе норма за централните банки, отпада. Той се отказва от него.
Пауъл явно дава знак, че докато не се сблъскаме челно с инфлацията, за което предишните гуверньори на Фед казваха, че ще е твърде късно да се вдига лихвата, той приема да се изчака. И че не се тревожи особено от вдигането на лихвите.
И третото беше: „максимална заетост”.
Това означава и включване.
Обикновено се наемат малцинства само в края на цикъла. Тогава с тях заетостта наистина се повишава. Видяхме го през този цикъл.
Това показва, че тяхната версия на максимална заетост вече става още по-разхлабена.
„Ние няма да вдигаме лихвите, докато не видим, че се наемат много повече хора от малцинствата”.
Това са трите елемента, които определят коментара на Пауъл като миролюбив.