Шокът от пандемията е негативен шок за инфлационната динамика. На тази графика той е представен като линията от точка А до точка B. Това е заложено в прогнозната инфлация, така както сме предвидили в инфлационната годишна прогноза.
Предполага се, че тази графика показва вариантите, които имаме.
Единият вариант е жълтата линия, от точка B до точка E, която в основни линии ни казва, че сме в ниска точка и ще отнеме повече време да се постигне инфлационната цел и оттук нататък трябва да се движим бавно.
Жълтата линия е единият възможен път.
Но според мен той е твърде скъп, защото ниската инфлация и очакваната ниска инфлация са начало на надпреварата по повишаване на лихвите, което не е добре за възстановяването, а освен това увеличава риска от понижаване на инфлационните очаквания.
Затова и вероятно би било по-мъдро и безопасно да се отиде към противоположната зона.
Например, другият път е от точка B до точка C, при който има фаза на подкрепа на инфлацията, за да се върнем към траекторията, която очаквахме преди пандемията.
Или поне да сме в тази зона, която е по-близо до границата.
Това е в основата на замисъла – да се създаде усилена фаза на изкупуване на активи, да се даде тласък на инфлационната динамика, което да ни позволи да сме по-близо до тази зона.
Така че, ние възприемаме двустепенен подход.
Първо да възстановим импулса на инфлацията близо до тази зона, а след като пандемията приключи, във втората фаза, ще се върнем към усилията си да доведем инфлацията до средносрочната си цел.
По същество това ще е задачата на нашата политика.
И както винаги управителният съвет остава в готовност да адаптира инструментите си според нуждите.