42 милиона посетители идват в Сентръл парк ежегодно и вече са видели статуите на „Алиса в страната на чудесата” и на„Мама гъска”, на „Ромео и Жулиета” и на други измислени герои.
Но на нито една реална жена.
Едно от първите възражения, с които се сблъскахме, бе, че в Сентръл парк не може повече да се издигне нито една нова статуя.
Че това е историческа колекция. Но градът в хода на времето е имал дарени статуи на хора, които никой от хората тук не е познавал. Имаме Соджърнър Трут, имаме Сюзън Б. Антъни, имаме Елизабет Кейди Стантън, и трите в обща композиция. А точно насреща чия статуя стои?
Паметникът „Жените-пионери за женски права” е 4 метра висок, като 1,5 м от тях е гранитния пиедестал и Антъни е висока 2,7 м. Така че мащабът им е почти двоен на реалния. Подобен проект се прави на няколко етапа.
Започвам с малък модел, след това минава на среден размер. Този зад мен е еднометров макет на готовата статуя и от него минавам на финалния вариант.
Все едно е перфектното съчетание за феминизма, защото така отбелязваме 100-годишния юбилей от ратификацията на 19-а поправка на Конституцията за правото на жените да гласуват. Така че ако не се възползваме от тази историческа дата от огромно значение и да я отбележим подобаващо, то кога друг път ще стане?
На обществените места в гр. Ню Йорк са издигнати 150 паметници и едва 5 от тях са на жени. Нашият ще бъде шестият.