Имаме по-добри или подобряващи се икономически данни, резултатите за третото тримесечие ще са по-добри от второто тримесечие.
Но Фед все още изкупува акции, все още изкупува облигации и това поддържа номиналната доходност много ниска. По-скоро трябва да анализираме реалната доходност. Доходността по 10 годишните облигации с приспадане на инфлацията, то реалната доходност е ниска, само минус 100 базови пункта, а дори и повече.
Значителното движение не е при политиката по паричните стимули, а при фискалните стимули, които подсилиха цените на акциите, като реално намалиха рисковата им премия и създадоха висока ликвидност и средства за финансиране в подкрепа на акциите.
Но същевременно, количествените облекчения не позволиха на доходността по облигациите да се повиши много повече. И така, това, което остава са цените на акциите, корпоративните спредове, високо доходни инвестиционни книжа, гарантирани с акции – това са в крайна сметка активите, които се облагодетелстват в такава ситуация.
И това е голямото разединение, което протича при цените на акциите съпоставени с икономическите фундаменти.
Не мисля, че са много икономистите, които правят прогнози за значителна инфлация в бъдеще от гледна точка на икономическите фундаменти. Причината е, че безработицата ще остане висока, а търсенето далеч не се е съвзело.
Защо тогава тези индикатори на инфлацията, тези пазарно базирани индикатори на инфлацията сочат, че инфлацията се покачва?
Мисля, че в голяма степен това се дължи на факта, че с отпускането на фискалните стимули се създават много облекчения, включително в паричната политика, а политиката по лихвите на Фед се очаква дългосрочно да е за нулева лихва; това кара реалните лихви да се понижават, защото не се допуска номиналната доходност да се повиши.
Казано по друг начин, ако нямаше количествени облекчения и номиналните лихви можеха да се покачват, то те щяха да се покачат.
Тогава това ще покаже, че очакванията са за слабо покачване на инфлацията. Но тъй като те не могат да прокарат тази политика, в крайна сметка изглежда, че реалните лихви се понижават, което наистина подсказва, че ни очаква по-висока инфлация.
Считаме, че това е по-скоро технически въпрос, отколкото въпрос на фундаменти, защото просто не хармонира с ерозията в търсенето.