Берачките на водорасли на Индия

Още от деца са част от морето, а и не могат да си позволят образование, затова започват да се учат на този морски занаят.

Сундари и приятелката й го упражняват вече 25 години. Тъй като децата ходят на училище, те стават в 5 часа, правят закуска, свършват домакинската си работа и след това отиват на работа.

След 1ч следобед докарват водораслите на брега, чистят ги от боклуци и камъчета и ги разделят на купчини от по 1 кг за да съхнат.

Като дойде прекупвачът му даваат изсъхналите водорасли да ги претегли.

Дневната им надница от водораслите е към 300 – 500 рупии /4 – 6,70 долара/.

Водораслите им позволяват да купят на децата си каквото те поискат и са щастлива. Не виждат проблеми.

През 2004 година, без да разберат, че идва цунами, влизат в морето. Докато се чудят защо морското ниво е паднало толкова много, изведнъж се надига огромна вълна, която ги повлича надолу, все едно ги влачи течение. Много бързо течение. Две жени от групата са се удавили тогава, разказва Сундари.

"Ние сме 10 жени и ако има някакъв проблем, например някоя майка не може да плати училищната такса, която е 2000 рупии /27 долара/, ние й ги даваме, стига да имаме толкова. А ако ги нямаме, ще вземем назаем от някой друг, за да помогнем.

Не се гордея. Изобщо не се гордея с това, че бера водорасли. Никой не ни уважава, защото работим в морето. Разправят, че не сме знаели нищо съществено. Децата ни трябва да ходят на училище, да се учат усърдно и да преуспеят повече. Когато децата ни излязат сред хората,  хората трябва да ги уважават, защото ще са образовани. Трябва да казват: ”Децата на рибарката преуспяха.” Затова вече не позволяваме на децата да влизат с нас в морето", казва Сундари.