Преди пандемията икономиката беше почти безупречна. Това беше може би най-добрата ни икономика, но безспорно може да се каже, че беше една от най-добрите и беше особено добра за бедните: най-високият брой работни места за афро-американци, най-високите надници, най-ниската безработица за афро-американци и латиноси.
Цялата история с това, че неговата икономическа реформа ще помогне само на богатите се оказа погрешна. Те направиха много повече отколкото предишните администрации за средната класа, ниската средна класа и бедните. Изглежда, че с търговските споразумения и всичко останало, икономическата траектория беше възходяща.
После настъпи пандемията.
Икономиката ни понесе удар, огромен удар. Но ако говорим за възстановяването, то е много по-добро от очакваното. Първите данни за заетостта се очакваше да има 8 милиона възстановени работни места, те бяха 9 и половина милиона. Безработицата е 10 или 11 процента.
Когато станах кмет на Ню Йорк, безработицата беше 10,5%.
Цифрата е ужасяваща, но дори не сме близо до стойностите по време на Депресията, макар да мислехме, че и това е възможно. Той вече демонстрира способността си да ни преведе през икономическите проблеми.
Затова и смятам, че той трябва да бъде нает отново. Но освен това, живеем в свят, който е в относителен мир, губим много по-малко животи на американци отколкото през последните 8-10 години.
Определено имаме проблеми с Китай, определено имаме проблеми със Северна Корея, определено имаме проблеми с Иран, но той наследи тези проблеми, той не ги е създал, не ги е задълбочил.
А в случая със Северна Корея, той безспорно установи канал за преговори, какъвто нямаше до този момент.
В случай с Китай той предприе действия, които се налагаше да бъдат предприети, но не са били предприемани преди – възстановяване на баланса в търговията. Така че, мисля, че той е много, много силен президент на Съединените щати. Основното възражение срещу него е заради личността му, а не работата му.