Милиони работници-мигранти бяха принудени да се завърнат по домовете си от градовете след като Индия наложи най-мащабната в света карантина.
Далитите или недокосваните в Индия са сред най-бедните в страната. Според Световната банка, карантината в Индия ще доведе до бедност над 12 милиона души.
"Дойдох пеша от Делхи със съпругата и децата си. Отне ни 15 дни да стигнем до нашето село. Старейшината на селото, правителството, никой не ми дава работа. Не притежавам земя, пари, нищо. Ако имах земя, щях да се занимавам със земеделие", разказва Раджу Банскар.
Той няма купони, не получава хранителни помощи. Трябва да си купуваме храната. Няма и газ, готви на дърва. Не получава държавна помощ и за жилищни нужди. Семейството му се бори само с проблемите.
Раджу би могъл да намери работа в граса, защото малцина се интересуват от кастата му.
"На село няма работа. Така че, ще отида в Делхи. Ще печеля 250-300 рупии (3-4 долара) и поне ще оцелеем", казва той.
Въпреки че в Индия официално всички граждани са с равни права, разделението на касти все още остава.
Конституцията на Индия забранява дискриминацията по кастов признак и в опит да се поправи историческата несправедливост и да се осигури равноправие за традиционно уязвимите, през 1950г властите обявиха квоти за държавните постове за представители на различните касти касти и народности. През 1989г. квотите бяха увеличени с включването на още обезправени групи от индийското общество, включително и „най-низшите”.
В последните години разпространението на светското образование и увеличаващата се урбанизация допринесоха за упадъка на кастите, особено в градовете, където междукастовите бракове стават по-чести.
На избори обаче много касти гласуват като единна група. Ограниченията заради Covid-19 и последвалият от това икономически спад върнаха старите привички.