Цената на сградата беше около 550 млн. долара, а ние набрахме около 620 милиона. Половината от тях бяха предоставени от федералното правителство, а другата половина от щедри спонсори и филантропи.
Намерихме близо 40 000 предмета, 75% от тях дойдоха от мазета, складове и тавани. Изложихме около 4000 артефакти. Посетени сме от Над 7,5 млн. души за 2г.
Когато майка ми разбра колко пари ни трябват каза, че това е повече отколкото Господ ми могъл да преброи. Така че не бях сигурен. Но една от най-силните ми страни е способността да погледна по-общо, да стисна зъби и да си свърша работата. И така бавно, но сигурно всичко започна да се получава.
Нямахме абсолютно нищо и в един момент се запитах дали да не направим музея без артефакти. Но това е Смитсониан, хората идват да видят самолета на братята Райт или рубинените пантофки. Така че трябваше да намерим тези предмети. А аз не знаех как точно да го направя. Една вечер бях заспал пред телевизора и когато се събудих течеше предаване за антики. Никога не бях чувал за него. И изведнъж си казах, каква страхотна идея!
Така откраднах идеята, нарекох я запазване на афроамериканските съкровища, събрахме куратори и консерватори от Смитсониан и започнахме да претърсваме страната. Така помогнахме на хората да запазят старите обувки на своята баба или семейна снимка от 19 век.
Много хора се свързаха с нас и ни попитаха – искате ли тези неща. Така намерихме невероятни неща, които иначе не знам дали щяхме да открием.
Очаквах да бъде популярен заради марката Смитсониан, но той се превърна в място за поклонение. За много хора. За афроамериканци и хора от други раси. Очаквахме 4000 посетители на ден, а реално бяха 2 пъти повече. Ето защо трябваше да въведем входни билети, защото интересът беше толкова голям.