Като вицепрезидент Байдън преговаряше по редица въпроси в областта на енергетиката и националната сигурност. Но е ясно, че администрация на Байдън би търсила енергийния преход като най-важна цел и политика в сектора.
Всичко ще се върти около него.
Не бих заложил, че следващия път, когато има срив в цената на петрола и несъгласие в ОПЕК+, САЩ ще се втурне да ги успокоява, както направи администрацията на Тръмп. Бих се изненадал да стане така.
Ще зависи от ситуацията и контекста, но петролът имаше пик през 2019, след това падна до сегашното ниво, но ръст на търсенето с 10 млн барела дневно е трудно постижимо.
Затова очаквам повече внимание към енергийния преход като ключов фактор в подобни решения.
Това не означава, че всичко ще бъде линейно.
Когато говорим за спад на петрола не означава, че той изчезва. Все още сме на 90 млн барела на ден и ръстем, може би до 100 млн барела на ден търсене. Това все пак изисква много петрол.
Очаквам промяна във фокуса на енергийната политика към въпроса какво крие бъдещето, как САЩ поддържа лидерската си позиция в енергийния сектор? Сигурно в областта на иновациите и технологиите, не само в производството.
Да се уверим, че имаме водеща роля в развитието на електромобили, батерии за тях, водородни технологии и каквито и да са новите технологии – те ще ни поведат към това по-чисто бъдеще.
В интерес на САЩ е тези технологии да се развиват в страната и да имаме правилните финансови стимули да направим Америка хъб за тези технологии.
Това е промяната. Тя е по-малко насочена срещу петрола и повече насочена към това как да управляваме бъдещето и да направим САЩ център.
Ако не го направим в следващите 4г, ще сме пропуснали момента.
И друг ще поеме лидерството.
Ще трябва да наваксваме, а това ще е опустошително за американските работни места в следващите 100г. По същия начин лидерската ни позиция бе важна за икономическия ръст в последния век.