Облекчението на дълга на най-бедните страни е най-спешно заради ръста и намаляването на неравенството.
За да ги постигнем, страните имат нужда от инвестиции. Нови кешови потоци, нови инвестиции и пречка за нова е дългът.
Ако сте нов инвеститор и знаете, че парите ви отиват за плащане на задължения, това създава препятствия.
Така че се опитваме да получим облекчения на обслужването на дълга, което означава парите, които страните трябва да платят – а това са най-бедните страни в света, които нямат средства да се борят с Covid.
Искаме намаление на текущите им плащания по дълга и дела му, който би позволил да видят светлина в края на тунела.
Говорих миналата седмица с Бил Роудс. Той е добре и участва в много от предишните преструктурирания на дълга. През 90-те години бях в Министерството на финансите и работех по латиноамериканската дългова криза.
Това са синдикирани банкови заеми. Те имат други процеси на преструктуриране.
И което е много важно – различна динамика между кредитори и кредитополучатели, защото банките имат нужда от плащанията, за да поддържат капиталовите си нива.
Този път практически от 2004 или там някъде се натрупа огромен дълг в най-бедните страни – от Китай и частни кредитори чрез облигации, еврооблигации например.
Те се преструктурират по-трудно. И динамиката между кредитора и кредотополучателя е насочена в полза на първия.
Проблемът, който носи това за ръста на новите инвестиции е в това, че кредиторът си иска 100 цента за долар. И това създава големи проблеми за подобрение на перспективата за най-бедните страни.