Това беше едно невъзможно приятелство.
Джон, бивш пилот от военноморските сили, току що освободен от виетнамски затвор. Джо, млад сенатор от Делауер. През 1970г Джо е изпратен като помощник по военните въпроси за едно пътуване в чужбина.
Джон и Джо са пропътували хиляди километри заедно. Семействата се опознаха, събираха се на пикници в двора на семейство Байдън. Те просто седяха и се шегуваха, да ги гледаш двамата беше като комедийно представление. Но когато Джон беше избран в Сената като републиканец от Аризона, двамата се оказаха от двете страни на барикадата.
"Ние сме от различни партии, имаме различни мнения по много въпроси", каза тогава МакКейн.
"Като ги види на подиума, човек можеше да си помисли, че тези двамата наистина, наистина се мразят. А те вечеряха заедно", спомня си Тед Кауфман, бивш шеф на екипа на Байдън 1976-1994г.
"Винаги сме били готови да допуснем, че другият е прав, да си стиснем ръцете, в името на добруването на страната", разказва Джо Байдън.
В продължение на 30 години, Джо намираше начин да развълнува колегите си и да продължи да работи срещу насилието над жени, за забраната на химическите оръжия, автоматичните оръжия и за контрола над ядрените оръжия. Това е стил на законотворчество и лидерство, какъвто вече не се среща често.