Няма оправдание за правителство, което умишлено спира достъпа до интернет под предлог, че се прави заради националната сигурност, смята Фелисия Антонио, активист на Access Now.
Наредените от държавите информационни затъмнения през 2019 станаха „по-дълги и по-целенасочени“, според информация от доклад на Access Now за 2020 г. , което задушава свободните събрания и гражданското общество.
Етиопия е страната, в която наскоро бе спрян интернетът. Това се случи и в Того, Бурунди, Мали, Иран, Мианмар, Бангладеш, Пакистан и Индия, като това са само някои от тях. Досега сме установили над 50 спирания на Интернет тази година в 15 страни. И това вероятно ще става по-често, защото има избори през тази година и сигурно ще изригнат протести, каза Антонио.
Индия бе най-големият нарушител със 121 случая. Спирането на достъпа в Африка е зачестило с 47% в сравнение с 2018. Правозащитните групи казват, че спирането на ИНтернет по време на Ковид-19 може да ускори разпространението на вируса.
Спирането на интернет отрязва достъпа до жизненоважна и животоспасяваща информация, както и до спешни услуги, твърди Антонио.
"Журналистите, които защитават човешките права не могат да отразяват истории, защото сме виждали, че по време на спиране на интернет се наблюдават регистрирани инциденти на нарушение на човешките права, особено когато става около избори и протести. Най-малкото спирането на услугата ескалира ситуациите и кара хората да се вълнуват повече и да протестират като се борят и настояват на своите права".
Декларация на ООН от 2015г записа, че употребата на средства за прекъсване на комуникацията не е оправдано според закона за човешките права.
Активисти твърдят, че те могат да бъдат икономически скъпи и да забавят реализирането на различни права.