По един или друг начин съм работил с Китай в последните 35г след като за пръв път отидох да работя там като служител на посолството на Австралия през 80-те.
И видях еволюцията на отношението на Китай към света за това време.
Определено има ясна разделителна линия с появата на Си Дзинпин начело на страната, когато Китай спря да крие силата си и да не се изявява никога като водач – това беше аксиомата на Дън Сяопин.
И вместо това виждаме как Китай с това ново ръководство стана определено по-самоуверен.
Така че съветът ми към правителствата, когато ме питат за това е, че те трябва да имат координирана китайска стратегия. Както и Китай си има стратегия за останалата част от света включително големите страни и икономики.
Но принципите на тези стратегии трябва да са прости. Първо – тези от нас, които са демокрации трябва ясно да заявят пред китайското ръководство, че това е нашата природа и идентичност. И няма да променим вярата си в универсалните човешки права и ценности.
Второ – повечето от съюзниците на САЩ са такива по исторически и актуални причини и това също няма да се промени.
Трето – бихме искали да работим по взаимоизгодни търговски и инвестиционни проекти и да развиваме отношения на капиталовите пазари с Китай, полезни и за двете страни. На базата на реципрочност на достъпа до съответните пазари.
И четвърто – в света в момента има толкова много предизвикателства – от пандемията до глобалните климатични промени, чак до стабилността на глобалните финансови пазари, които изискват и ние, и Китай да работим заедно на големите форуми в света като Г20.
Тези принципи би трябвало да управляват всеки подход към този развиващ се различен Китай.