Световната банка се справя добре. Хората могат да работят от вкъщи. Получихме много програми, над 100 програми, които са пряко свързани със спешни ситуации относно здравето. Но проблемът е, че развиващите се страни са под огромно напрежение заради глобалната рецесия, причинена от икономическото затваряне на напредналите страни. И самата пандемия все още се разпространява из държавите. А те навлязоха в този проблем с много дългове, натрупани вече в счетоводните си книги. Това са проблемите, с които се опитваме да се справим. Рецесията се задълбочава и се надяваме да излезем от другата страна.
Мисля, че трябва погледнем към нови територии, защото самият дълг се е променил. През 90-те години бях в администрацията на Рейгън и имаше криза на латиноамериканския дълг, дошла от петро-доларното рециклиране. Не забравяйте, че цените на петрола са били високи.
И така банките имаха много депозити и даваха заеми на развиващите се страни. И проблемът беше, че не им се изплатиха, когато цените на петрола паднаха. Това беше банкова криза, защото банковите депозити са голяма част от капитализацията на банките и те бяха в критична ситуация.
Това бяха синдикирани заеми. Сега е съвсем различно. Има участие на еврооблигации. Има много повече търговски кредитори отколкото в миналото.
А също и естеството на дълга… Китай е днес много по-голям играч. Всъщност те не бяха кредитор през 80-те години. Тези две промени означават, че трябва да разгледаме един различен процес. И ние сега спираме плащанията по дълга. Това са официалните двустранни кредитори и ние насърчаваме търговските кредитори да спрат да взимат плащания от най-бедните страни. Това е в отговор на кризата.
Откъс от интервюто на Малпас за Том Кийни от Bloomberg.