Какво става с родителите, когато децата не ходят на училище, част 2
Емили Остер, професор по икономика в Университета Brown
Обновен: 15:13 | 21 юли 2020
Най-голямото притеснение е неравенството в САЩ. Въпросите къде сме спрямо Европа бих оставила настрани в момента, но това което видяхме тази пролет бе, че обемът математика, който учат децата, особено от училищата с по-нисък доход, спадът по отношение на броя занимания по математика е много по-голям в сравнение с училищата с по-висок доход.
Вече говорим за летния спад, който предизвиква неравенство.
Това е крайна версия. С приближаване на есента има възможности да се представим по-добре с дистанционното обучение. Не че няма онлайн варианти, които не са добри. Имаме неща като Лексио, Зърн – онлайн решения. Просто трябва да намерим начин те да бъдат възможни за децата ни, особено за децата от семействата с нисък доход, които нямат кой да ги контролира у дома, да им помага и нямат добър достъп до интернет и компютри.
Социализацията
Има много други начини за социализиране на децата. Децата са с детегледачка или почасова грижа през деня и може да се озоват в подобна ситуация.
Но все пак досега не сме правили подобен грандиозен експеримент и е ясно, че децата имат нужда от някаква социализация. За съжаление ще трябва да изчакаме две десетилетия, за да установим какъв е ефекта върху тях от тази пандемия.