Тихата Венеция, част 1

Казвам се Франческо Сокал и съм музикант. В последните 8 години работех в „Кафе Куадри“ на площад „Сан Марко“ като член на оркестъра. Тази година не ме наеха заради корона кризата. Казаха ни, че компанията ни работодател не може сега да си позволи оркестър. Разбираемо е, защото във Венеция няма да дойдат чуждестранни туристи, поне в следващите няколко месеца. Така че един  много важен източник на приходи се изпари.

Според мен със сигурност това ще ме постави в много трудно финансово положение, защото изгубих сигурното си препитание, благодарение на което оцелявах цели 8 години.

Дните ми преминават в много репетиции. Имам късмет, защото с компанията, която ме наемаше, имах сключен законен договор. И така можах да получа обезщетение от държавата в размер на 600 евро (676 долара). Освен това чакам вече 3  месеца, за да си получа компенсацията от още 600 евро за април. Тези 600 евро са  истински лукс,  защото съм работил легално, а в Италия не е обичайна практика музикантите да работят легално.

Сегашният момент е особено тежък за мен. Защото нямаме идея кога ще се вдигнат ограниченията.