На 1 юли в Русия тече последният етап от националното гласуване на поправките в Конституцията при средна избирателна активност над 57% към 12ч.
Над 79% от избирателите гласуваха положително, съобщи ЦИК към 15ч московско време, цитирана от РИА.
На 3 юли ще заседава работната група по поправките на основния закон на Руската федерация и на нея ще присъства и президентът Путин. Срещата ще бъде онлайн, съобщи РИА.
Вотът се проведе в продължение на няколко дни при спазване на мерките за безопасност в пандемията от Covid-19. Путин гласува в сградата на РАН на 1 юли без маска. Гласуване имаше и в руските посолства в чужбина.
Поправката в Конституцията, която ще позволи на Путин да остане на власт до 2036 ще бъде приета, въпросът е дали условията в Русия ще му позволят да остане на власт, каза Дара МакДауъл, анализатор за Русия във Verisk Maplecroft.
В началото на 2020 година Владимир Путин си постави две важни цели: приемането на пакета реформи и съживяване на икономиката.
„Ние гласуваме за страната, за която работим и искаме да оставим на децата и правнуците си”, каза Путин в ТВ обръщение на 30 юни.
Гласуването на референдума започна миналата седмица и екзитполът на държавната агенция ВЦИОМ от понеделник показва 76% подкрепа за пакета предложени промени.
Според руските власти нарушения не са регистрирани.
След като гласуват избирателите от Москва получават подарък – химикал, значка, гривна, календарче и билет за програмата Милион призове, в която могат да спечелят ваучер за плащане на стоки и услуги.
За да бъдат приети промените е нужно просто мнозинство и избирателна активност над 50%.
67-годишният Путин е изправен пред спад в одобрението заради последиците от пандемията и срива в цената на петрола. Одобрението от около 60%, високо по западните стандарти, е най-слабо от 2000г.
„Това е най-голямото предизвикателство за системата при Путин”, каза Николай Петров, анализатор на базираната в Лондон Chatham House.
"Не става дума само за нивото на недоволство, а и за географския му обхват и неговото естество", каза МакДауъл в интервю за Bloomberg.
"Протестите от 2011 бяха ограничени до московската творческа или така наречената градска професионална класа. А Путин не можа да се противопостави на това чрез призив към руското мълчаливото мнозинство. Тогава Кремъл насочи вниманието си към социалния консерватизъм, противопоставяне на правата на гей общността и други и разчиташе на подкрепа извън Москва, в провинциите. Това, което наблюдаваме след 2011 е икономическият растеж на широка основа особено през последните два мандата на Путин и така се циментира репутацията му сред народа. Но оттогава, стандартът на живот беше замразен и дори започна да се понижава. И това подкрепя готовността или подновената готовност на руснаците да протестират по улиците. Виждаме ги не само по улиците на Москва или Санкт Петербург, но и в цялата страна. Много от тези протести са заради проблеми с общественото здравеопазване или конкретни местни проблеми, но се наблюдава и все по-засилваща се тенденция руснаците да изразяват недоволство от политическата система като цяло. Не може да се каже, че има широко противопоставяне на Путин от страна на народа. Но налице е нарастващо ниво на скептицизма. Определено реакцията на пандемията от коронавирус или липсата на реакция е още нещо, което виждаме да подкопава доверието в политическата система"