Оприличавам настоящата криза повече на тази от 30-те години отколкото на световната финансова криза от 2008-2009.
Причината да я оприличавам повече на кризата от 30-те, въпреки факта, че макрополитическата реакцията в отделните държави е много различна от тази през 30-те години, причината е, че това е наистина световна финансова криза.
Кризата от 2008-2009 беше банкова и финансова криза в 11 напреднали икономики.
През 2008-2009, развиващите се пазари бях засегнати но бързо се възстановиха – ръстът на икономиката в Китай беше двуцифрен, суровинните пазари бяха много силни.
И ако днес развитите икономики говорят за проблеми, те са нищо в сравнение с проблемите и предизвикателствата на развиващите се страни и развиващите се пазари, защото те нямат обезопасяващи мрежи, защото те нямат фискалните възможности, с които да се противопоставят на въздействието на карантината. Въпросът е как да бъдат подкрепени държави, в които приходите са се сринали.
Ако сте разчитали на туризма – той се е сринал, ако разчитате на суровини – цените и обемите на търговия на суровините са се понижили. Световната банка и МВФ, многостранните организации като цяло са ангажирани в отпускането на рекордни заеми, както по отношение на обемите на заемите, така и по отношение на броя на държавите, които са поискали такива заеми.
Има една много важна характеристика, която отличава тази вълна от заеми отпускани от Световната банка, от МВФ и това е скоростта, с която се взимат решения, действа се и те достигат до страните, така че да могат противодействат на множеството неблагоприятно последици. Настоящата криза и нейните проявления е не само здравна криза в някои райони или някои части от Субсахарска Африка.
Ние сме изправени пред криза с храните например в Карибския район, който разчита изцяло на туризма. Ситуацията е много различна, но също и много тежка. Има много и различни сериозни проблеми и реакцията до момента се базира на възможно най-бързото предоставяне на помощ.